„БЕЗУМСТВАТА МИ СА ОТВЪН” („БЕЗУМИЯ МОИ – ИЗВНЕ”)
Иван Иванов Динков (1932-2005 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев
Иван Динков
БЕЗУМСТВАТА МИ СА ОТВЪН
Безумствата ми са отвън
и следователно са вътре
в съпружеския труден сън,
сред който може би съм мъртъв.
Неяснотите в мисълта
са често пъти неудобни,
но в спазмите на любовта
ни правят двойно по-свободни.
Из вишните се изгуби
и се върни при мен с череши,
за да разбирам от молби,
дори когато си безгрешна.
Под този вечен небосвод
или в световната окръжност
от всичко в нашия живот
животът е най-много тъжен.
Дори без сладки плодове
отново се върни спокойно
в най-трудните ни часове
или когато сме достойни.
Иван Динков
БЕЗУМИЯ МОИ – ИЗВНЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)
Безумия мои – извне,
и, стало быть, внутри простёрты,
в супружеском тяжёлом сне
я, может быть, и, правда, мёртвый.
Неясных мыслей маята
бывает часто неудобной,
но спазм любви всегда, всегда
нас делает вдвойне свободным.
Исчезни же среди дерев
и возвратись ко мне с черешней,
чтоб понял просьб твоих напев,
когда ты наперёд безгрешна.
Под вечным куполом небес,
тяжелокупном и овальном,
из жизни, из её чудес
жизнь – это то, что так печально.
Ну что же, даже без плодов
ты возвратись ко мне спокойно
в наш трудный час, без лишних слов,
или когда того достойны.